Пролетта пристига при нас с изобилие от прекрасни дарове: повече слънце, по-дълга светла част от денонощието, един куп национални празници и чудесно време за разходки и спорт на открито!

Пролетта също така ни напомня за проклятието, известно още като „сенна хрема“. Наричана от медицинските специалисти „сезонен алергичен ринит“, сенната хрема е имунен отговор, провокиран от един куп знайни и незнайни субстанции, реещи се из въздуха.  

Симптомите са печално популярни: кихане, течащ нос, сърбящи и сълзящи очи, запушени синуси и гъделичкане в гърлото. Нито един от тях не е животозастрашаващ, но всичките до един могат да бъдат животопомрачаващи. Да не говорим, че освен за генерален дискомфорт, те често са причина за трудно заспиване, некачествен сън и всички произтичащи от тях здравни и икономически рискове. 

Сега трябва да направим уточнението, че алергичният ринит не е само сезонен проблем. Съществува и т.нар. целогодишен алергичен ринит, който се провокира от битови алергени като домашни акари, животински пърхот, изпражнения от насекоми и не на последно място – плесен.

Следва и друго уточнение – сезонният и алергичният ринит могат да бъдат лекувани, но не могат да бъдат излекувани в класическия смисъл на термина. За сметка на това по-доброто им разбиране може да ви помогне за по-успешна превенция и по-безметежен живот с тях.

Защо точно аз?

Страдащите от алергии сигурно често си задават този въпрос, но на него все още няма задоволителен научен отговор. Зад всяка една алергия стои свръхчувствителност на имунната система към иначе безопасни вещества, а в случая с алергичния ринит това може да са полени, частици от акари или изпражнения. Веднъж сензитизирана (развила свръхчувствителност), имунната система започва да преиграва при всеки сблъсък с алерген, пък бил той и в минимални дози.

Макар че алергичният ринит е най-разпространеното алергично заболяване, не всички страдат от него. Някои хора са генетично предразположени (единият или и двамата родители са алергични), а други го развиват в отговор на заобикалящата ги среда. Съществува теория, позната сред професионалистите като „хигиенна хипотеза“. Според нея алергиите са „цената“, която заплащаме за обсесивното си отношение към хигиената и едва ли не стерилните условия, в които отглеждаме децата си. Тя гласи, че липсата на контакт с мръсотия, прах и някои инфекции в детска възраст може да направи имунната система свръхчувствителна занапред.

Тази идея се потвърждава от редица европейски изследвания, които откриват, че редовният контакт със стопански и домашни животни в детството, както и повечето време, прекарано сред природата, се свързва със значително по-нисък риск от сенна хрема.

За този феномен има и друго възможно обяснение – по-високото натоварване с различни аерозоли и фини прахови частици на въздуха в модерната градска среда представлява стрес за лигавиците и дихателните пътища, и може да ги направи по-чувствителни към различни дразнители. От трета страна се наблюдава и противоположната зависимост – повторяемото излагане на някои алерегени (като акарите например) може да увеличи риска от алергии.

Често срещани алергени

Трябва да се има предвид, че няма универсални алергени – дадено вещество, което провокира алергичен ринит при един човек, може да има напълно неутрален ефект при друг. Но са известни някои субстанции със значително по-висок алергизиращ потенциал.

Полени

Поленът или цветният прашец е съставен от миниатюрните мъжки полови клетки на цъфтящите растения, които леко и неусетно нахлуват с пролетния ветрец право в носа, гърлото и очите на нищо неподозиращия човек.

Поленовият сезон в България започва още от февруари, най-тежък е през пролетта и лятото (когато цъфтят най-много растения) и приключва около септември. Всички се сещаме за огромните пухчета на тополите, които се реят като късен пролетен сняг из въздуха и се стелят на пухкав килим по улиците. Обаче далеч по-коварни са онези видове, за които дори не подозираме, че цъфтят и подмолно отделят прашеца си във въздуха.

Типичните поленови алергени идват от:

  • Дървета: елша, лешник, бряст, топола, върба, бреза, дъб, ясен, чинар
  • Треви: глухарче, рапица, хмел, бъз, овес, ръж, пшеница, живовляк
  • Храсти: люляк

Плесен

Макар и значително по-непопулярни от цветния прашец, плесеновите спори са не по-невинен провокатор на телесни секрети и душевни несгоди. Често говорим за плесента като за едно нещо, но тя има много представители, като едни от най-разпространените и алергизиращи от тях са видовете Alternaria, Cladosporium, Aspergillus и Penicillium. Виреят с еднакъв успех на закрито у дома и на открито сред природата.

Домашните плесени се въдят в мазета, бани, килери, мокри помещения, кофи за боклук и общо взето навсякъде, където има влага. Външните плесени са активни от пролетта до първите минусови температури. Обожават влагата на гниеща дървесина, купчини листа и компости. Хубаво е да се прави разлика между алергизиращите плесенни спори и образуваните от мухъла токсини, които са опасни при поглъщане с храната.

Акари

Тези микроскопични родственици на паяците и кърлежите обитават различни битови тъкани (килими, дамаски, матраци, кувертюри) и се хранят с мъртвите ни кожни клетки. Техните трупове и изпражнения явно не са достатъчно неприятни сами по себе си, защото съдържат силно алергизиращи протеини, които могат да бъдат сериозен проблем за страдащите от алергични ринити.

Домашни любимци и вредители

В слюнката на някои животни и особено на котките се съдържа специфичен протеин, който те нанасят на козината и кожата си, докато се ближат. Същото важи и за техния пърхот. Алергизиращи протеини има и в урината на плъховете и изпражненията на хлебарките.

Няколко проучвания установяват, че с колкото повече котки и/или кучета съжителства едно дете, толкова по-малка е вероятността детето да развие астма, алергичен ринит или екзема. Стига родителите да не са алергични, отглеждането на домашни любимци може да бъде своеобразна инвестиция в здравето на техните наследници.

С тази положителна информация слагаме край на настоящата статия и загатваме за темата на следващия материал, където ще си поговорим за диагностика, превенция и лечение на алергичен ринит.