След като обсъдихме какво може да причинява и провокира алергичните ринити, спокойно можем да пристъпим към важната тема за тяхната диагностика, превенция и лечение.

Целогодишен алергичен ринит или сенна хрема?

В предната статия споменахме сезонния и целогодишен алергичен ринит, но може би за много хора все още не е ясно кой от двата вида им вгорчава живота. Въпреки еднозначното си наименование, целогодишният ринит съвсем не трябва да трае 365 дни, за да бъде разпознат като такъв. Неправителствената организация ARIA (Allergic Rhinitis and its Impact on Asthma) прави следното разграничение на база честота и продължителност на симптомите:

  • Сезонен ринит: симптомите са налични до 4 дни седмично и продължават по-малко от 4 седмици.
  • Целогодишен ринит: симптомите са налични поне 4 дни седмично и продължават 4 или повече седмици. Тези симптоми са значително по-тежки, като основният от тях е запушеният нос.


    Симптом

    Сезонен алергичен ринит

    Целогодишен алергичен ринит

    Запушен нос

    Понякога

    Основно

    Течащ нос

    Воднист секрет

    Понякога, с постназално стичане и слузест секрет

    Сърбеж

    Винаги

    Понякога

    Обонятелни нарушения

    Понякога

    Често

    Очни симптоми

    Често

    Сравнително рядко

    Бронхиална астма

    Понякога

    Често

    Хроничен риносинузит

    Рядко

    Често


    Диагностика на алергичния ринит

    Диагностицирането на алергичния ринит става посредством два основни метода:

    Кожен тест (убождащ тест на кожата или skin-prick тест): това е предпочитаният метод заради бързината, удобството, достъпната цена и относителната точност. При него се нанася лека драскотина от вътрешната страна на ръката с помощта на игла, напоена с предполагаемия алерген. IgE антителата (имуноглобулин Е), които реагират на алергените в дихателните пътища, са налични и в кожата. Затова и убождането с алергени, предизвикващи дихателни симптоми на алергичен ринит, предизвиква кожна реакция под формата на сърбящ зачервен обрив.


    Тъй като хистаминът е основната субстанция, отговорна за алергичната реакция при кожните тестове, се препоръчва пациентите да не са приемали антихистамини до 7 дни преди деня на изпитването. Съществуват и случаи на локален алергичен ринит, които не могат да се уловят от кожните тестове.

    Кръвен тест: използва се като допълнение към кожния тест или вместо него, ако поради някаква причина първият не може да бъде извършен. За целта се взема кръвна проба, която се тества за серум специфични IgE антитела към определени алергени. Високите нива на антитела в кръвта са индикативни за реакция към съответния алерген.

    Превенция на сезонните и целогодишни алергии

    Веднъж идентифицирали алергена, можем да предприемем мерки за неговото отбягване. Понякога това е лесно, но по-често е неудобно и времеемко. Отстраняването на домашните плесени например изисква непрекъснато обезвлажняване, ремонтиране на течове и други ремонтни дейности, както и отстраняването на източниците на влага. Защитата от акари и вредители пък е свързано с обсесивно почистване, защитаване на възглавниците и матраците със специални покривала, изхвърляне на килими и др. Страненето от полените налага търпеливо стоене вкъщи, още повече в сухите ветровити дни между 5 и 10 сутринта.

    Механизъм на алергичната реакция

    За да разберем по-добре подходите в лечението на целогодишните и сезонни алергии, ще трябва да преглътнем няколко по-неприятни технически изречения. При алергичния ринит имаме алерген, който попада в лигавицата на дихателните пътища и се свързва със сензитизираните имунни клетки, наречени мастоцити.

    Тези клетки са носители на IgE антитела – резултат от предишно запознаване на тялото с алергена. IgE-активираните мастоцити отделят хистамини, а в резултат се задейства каскада от реакции, включващи отделянето на още провъзпалителни вещества като левкотриени и простагландини.

    Това води до разширяване на кръвоносните съдове, възпаление на тъканите, свиване на носните ходове и запушване на синусите, които на свой ред стават причина за кихане, кашляне, хриптене, течащ нос, сълзящи очи и сърбежи. Ако не бъде овладяна навреме, тази реакция може да причини увреждане на тъканите. 

    Лечение на алергичен ринит

    Алергичният ринит се третира с помощта на няколко типа лекарства, много от които са нови, значително по-безопасни версии на стари противоалергични медикаменти. Ако страдате от сенна хрема, горещо ви съветваме да стартирате лечение още преди началото на алергичния сезон. Това значително ще намали риска от усложнения като синусни инфекции.

    Антихистамини

    Тези лекарства, известни още като H1 антагонисти, блокират действието на хистамина – основният причинител на симптомите на алергичните ринити. Антихистамините често са първото препоръчвано от специалистите лечение, защото много от тях се предлагат без рецепта. Недостатък на антихистамините, особено на по-старите формули, е че предизвикват сънливост. Особено ефективни са против кихане, течащ нос, сърбящи и сълзящи очи, но не чак толкова за запушен нос, който е главен проблем при целогодишния алергичен ринит.

    Деконгестанти

    Тяхната сила е отпушването на носа. Налични в орални форми и като спрейове за нос, деконгестантните лекарства въздействат върху нервната система, предизвиквайки свиване на кръвоносните съдове и спомагайки за намаляване на секрецията и облекчаване на дишането. Но заедно с това вървят и възможни нежелани ефекти като пресъхнала уста, нервност, безсъние, учестен пулс, повишено кръвно налягане и увреждане на носната лигавица. Ето защо препоръката е те да се използват за ограничен период от време – едва няколко дни.

    Назални кортикостероиди

    Противовъзпалителните носни спрейове са много ефективни за облекчаване на алергичния ринит. Те помагат за „изключване“ на имунната реакция в носните ходове и осигуряват трайно облекчение на симптомите. Носните кортикостероиди могат да причинят раздразнение на носната лигавица, но пък нямат страничните ефекти на оралните, инжекционни и инхалаторни кортикостероиди, в това число загуба на костна плътност и напълняване.

    Натурални алергенови блокери

    С най-голям потенциал в тази категория са противоалергичните формули, базирани на пъдпъдъчи яйца. Благодарение на съдържащите се в тях овомукоиди, те действат още в началото на алергичната каскада, блокирайки активната зона на алергена. Така се предотвратява неговото свързване с мастоцитите и неприятните последици, произтичащи от тази среща.


    С натрупването на научни сведения в подкрепа на тези препарати, те заемат уникално място на лекарствения пазар, комбинирайки бързия ефект на синтетичните антихистамини и натуралния състав, предпочитан от пациентите.

    Натурални противовъзпалителни (куркумин)

    Въпреки че засега има едно-единствено проучване в тази насока, резултатите от него изглеждат обещаващи. То е публикувано през 2016 година в Annals of Allergy, Asthma & Immunology и показва, че 500 мг куркумин (биологично активната съставка в куркумата), приемани всекидневно в продължение на 2 месеца, сериозно облекчават симптомите на алергичен ринит и редица показатели за възпаление.

    Този ефект е установен сред група от 241 души в сравнение с плацебо, като получилите куркумин участници изпитват средно 70% понижение в назални симптоми като кихане, сърбеж, течащ и запушен нос и се радват на значително подобрено дишане.

    В допълнение се наблюдават намаляване на редица провъзпалителни маркери, въвлечени в патогенезата на алергичния ринит и повишена противовъзпалителна активност в организма, което е сведение, че наблюдаваните клинични ефекти не са плод на плацебо ефект, а зад тях стоят правдоподобни биологични механизми.

    Антилевкотриени

    Алтернатива на антихистамините, блокират ефекта на провъзпалителните левкотриени.

    Стабилизатори на мастоцитите

    Намаляват подуването и секрецията, възпрепятствайки отделянето на провъзпалителни молекули от мастоцитите.

    Алергенна имунотерапия

    Представлява инжектиране на все по-големи дози алерген под кожата в продължение с цел имунната система да привикне към субстанцията. Това на практика е единственото лечение на причината, а не на симптомите на алергията. Може значително да намали нуждата от приемане на лекарствени средства, а също така понижава риска от прерастване на алергичния ринит в астма.

    Недостатък на имунотерапията е, че не действа незабавно, продължава с години и не се знае колко е траен постигнатият ефект.